Бяхме отседнали на Сарти и още в началото се оказа, че хазяйнът ни е запален спинингист. Като веднага даде инфо че на пристанището вечер влизат баракуди около килограм, а на Торони вече е дошло дорадото и естествено запали фитила:))
Последва настаняване, хапване, пийване и към 12 вечерта се бяхме насочили към пристанището на Сарти, тъй като инфото беше че луцоса влиза към 01:00.
Картинката която ни посрещна обаче беше, пълен кей с рибарски корабчета и само 2 места за мятане които вече бяха заети и съответно дори не разпънахме въдиците.
Ден втори. Решихме да се наспим сутринта, да плажуваме и да проверим на свечеряване отново пристанището.
Отидохме малко преди залез и помятахме до тъмно но без резултат.
Ден Трети - Разузнаване на близки переспективни места /Дестинации - Порто Кофу, Торони и околностите/
Първо пристигнахме на плажа на Торони където от рано имаше сериозна активност на дорадо - летящи заргани и летящи гонещи ги дорадота
Следователно - мятане като откачени в джурумите - резултат 0
Tъй като денят беше за разузнаване тръгнахме от там, когато джурумите намаляха, за да можем рано да обходим и другите възможни места и да проверим за активност. (В последствие се оказа, че точно когато сме тръгнали, рибите са започнали да похапват вече и воблери
Разходихме се наоколо, като на Порто Кофу обикаляше едно луцосче което нямаше намерение да се храни с пластмаси. Други обичайни заподозряни също имаше - дребни лавраци и маятико по педя, но ги оставихме да наедреят за по славни времена
Ден четвърти (последен)
Отново Торони в очакване на дорадото. Морето гладко ииии... нищо не помръдва. Помятахме до към 8 и решихме да се поразходим наоколо.
Спряхме на едни скалички в близост където също нищо не се забелязваше на пръв поглед, но все пак решихме да помятаме. Второ мятане - удар, скок и нещата си дойдоха на мястото. Ей тоз красив мъник се беше закачил през корема и мислех че съм хванал нещо доста сериозно, но и това ме зарадва доста
Разписах на max rap и реших да продължа да мятам с други воблери с цел експеримент.
След известно време сложих едно ададжио, първо защото лети доста добре и можех да достигна по-добра дистанция и второ защото за няколко години от както ги имам съм хванал на тях само дракони
Първо мятане по-навътре, два бързи оборота и последва скок на златна рибка. Доста по-добра риба и нещата наистина си дойдоха на мястото.
Така.... най-накрая нещо по-различно от дракон на този воблер. Мисията успешна.
Повъртяхме още малко, но явно тези са били двойка и друго не удари.
Времето напредна а трябваше да се връщаме, за да стягаме багажи и да се изнасяме. Решихме, преди да си тръгнем, да се върнем на плажа на Торони да помятаме 10на минути като за последно. Колегите които бяха там, не бяха хванали все още нищо. Тъкмо разпънахме и ято заргани излетяха пред нас, последва моментален удар, като и на колегата до мен му удари едновременно. Отново скоци, красоти и всичко както си му е реда.
Вече беше време да тръгваме и докато се качвахме в колата джурумите тепърва започваха. Оказа се че след нас са хванали още доста риби, но и на това бяхме доста доволни:)))
После на рибоците естествено им се случи това:
Част от бандата остана и следващите дни са ходили отново, но не се е показала повече риба, което може би е заради земетресението, което имаше по това време или пък кой знае защо и на къде е заминала.
P.S. Гърка при който бяхме отседнали, всяка вечер висеше на пристанището в Сарти и всяка вечер каза, че си хваща по няколко баракуди. Последната вечер рибите са влезли в пристанището към 03:00 сутринта.

